Нейното име е Дестини Никол Фраскери, но много хора я разпознават като Princess Nokia. Тя е наполовина афроамериканка, наполовина пуерториканка. Живее в Лоуър Ийст Сайд на Манхатън. Мултикултурен „мелтинг пот“, където не просто се преплитат най-различни раси, етноси и култури, но и дом на най-колоритните музикални сцени и субкултури на Ню Йорк—хип-хоп, графити, хардкор пънк, скейтбординг…
Нейният хип-хоп обаче се различава от стила на повечето емсита, които ще чуеш да пеят колко мацки са забили или колко джойнта са изпушили. Princess Nokia рапира за борбите, които изпитва всеки ден в желанието си да бъде вярна на своето най-истинско Аз.
Princess Nokia е болезнено искрена и засяга социални теми в своите текстове. Целта ѝ е да покаже на жените и невписващите се в бинарните полови роли, че могат да се чувстват красиви, приети и силни с това, което действително са, а не с което другите очакват от тях да бъдат. Че не е нужно да се извиняваш за това, че не се вписваш в някакви стандарти (на религията, училището, семейството или дори стандартите на улицата и субкултурата, с която се идентифицираш), а вместо това да живееш с достойнство според своите най-собствени ценности и правила.
В интервю за списанието „Bullet“, тя разказва, че музиката ѝ не бива да се ограничава до хип-хоп или някакви точно определени стилове.
Аз правя световна музика—музика, която да каже нещо на всякакви типове хора. Banjee момичета в Харлем, непълнолетни булки в Близкия Изток, гей момчета в Източна Азия. Етикетите нямат значение. Новата ми музика е космическа и триизмерна, тя наистина разкрива какво е Princess Nokia. Princess Nokia е звук. Това е прогресия. Това е всичко, което съм аз самата.
В коментар относно видеото към песента си „Brujas“, Princess Nokia казва:
Аз съм силна цветнокожа жена. Според мен, зад всяка силна жена с цвят стои истинска феминистка. Без значение дали се идентифицират с тази дума или не. Те са феминистки, те са силни жени.
