* Здравейте и добре дошли *
Пак е Йоана и не съм се мяркала от известно време тук. Извинете ме за което, но официално се завръщам Мяу.
От няколко дни отново разполагам със себе си и своето времето, по начина, както ми се иска, и съм готова да продължавам Историята на Пухкавото същество!!
През втората половина на 2017-та започнах умопоглъщаща работа, от която успях да се измъкна съвсем наскоро. Вярно е, че ми помогна да се закрепя финансово, но морала ми не издържа. От мен да знаете, ако работата не приляга на Моралните ви ценности, то обратното броене на нея вече тече. Пожелавам и на вас и на себе си 2018-та да избухне креативно и да правим все по-малко компромиси със себе си!!
Настрана от екс-работата искам да споделя, че ми се случиха и разнородни вълнуващи неща. ʕ·ᴥ·ʔ
С гордост мога да се похваля, че с Митко успяхме да се изнесем от Центъра на София и сега живеем близо до гората и планината. Това дава съвсем ново измерение на дните ми, започвайки с един бърз поглед към Витоша и атмосфера, успешно наподобяваща спокойствието на китно селце. Запознах се с много нови хора, част от които ръководят интересни инициативи, пишат в свои блогове и облагородяват българската действителност по магически начини. С част от тях ще ви запозная съвсем скоро!!
Успяхме да отидем с Митко и до Холандия, която ми бе мерак от доста време, и да събера впечатления и спомени, както и да поточа лиги по аниме магазини и веган заведения. Малко по-сериозно от преди помагам на една българска неправителствена организация за защита на животни, а освен това с няколко приятели си направихме Веган Клуб за Настолни игри, който върви много успешно.
Така сега, като ги пиша тези неща, излиза, че не ми е било чак толкова зле. ʕ·ᴥ·ʔ
Когато човек се рее из ежедневието си, особено ако работи, някак не му прави впечатление, че всъщност живота му е по-шарен отколкото си мисли. Може би е полезно от време на време да си напишеш на едно листче какво ти се случва и къде се вълнува сърцето, за да не се отчайващ прекалено често, че приключението се губи. Заредила съм се подобаващо с нови знания и всякакви интересни неща, които искам да споделя, така че едно по едно ще ги захвана от някъде.
В тези ми излияния само ще спомена, че след всичките ми експерименти с косата, сега съм на черна вълна и оставих шаренийките настрана. Все толкова ги обичам и се радвам като водя някой със зелена, розова, лилава или всякаква коса, но в миналото съм се боядисвала в черно и се оказва, че това е цвета, който ми дава усещането, че се прибирам вкъщи. Много е странно, разни хора се страхуват от черното с презумпцията, че ще им качи възрастта с няколко години, ама май ще се окажат бели кахъри туй. Поне за мен, а да не забравяме, че в Аниметата освен разноцветните коси има и зашеметяващо присъствие на черните коси, може и това да ми е повлияло донякъде.
До скоро Мяу и ми пуснете по един коментар, ако имате някакви въпроси!! ˶⚈Ɛ⚈˵
