Konichi-meow !!
Време е за поредния ботанически доклад :3
Мина известно време, откакто се прибрах от Глазгоу, а спомените ми се връщат към ботаническата градина, както обещах, тя ще е на дневен ред днес.
В края на миналата година с Митко посетихме ботаническата градина до Бояна в София и се зачудих защо досега не съм се разхождала до такива места в града. Имах всякакви емоции, смесени и въртящи се из главата ми, затова когато посетих тази в Глазгоу изпаднах в еуфория, като на малко дете. Съвсем чиста.
Не можах да повярвам, че посещението ѝ е абсолютно безплатно и е много добре поддържана !!
Всички детайли са запазени в очите ми, от красивите малки къщички на самия вход, до големите зелени поляни и добре наредени пейки (прекрасни за пикник), или величествените стъклени оранжерии!! Големи късметлии са хората, които живеят в този град. Да можеш да отидеш, когато си поискаш, и да си пълниш очите с тази красота, е, просто УАУ !!
В унисон с мрачното и дъждовно време, растенията изглеждат сякаш от съседно измерение. Никога не съм била толкова погълната от флората. Посетих я в два отделни дни, като първия път разгледах само бялата оранжерия.
Веднага като влезеш в нея се открива гледка с малко езерце и огромни палми – не знам колко време прекарах да снимам и да се радвам на гледката. Във водата живеят Японските риби Кои, които бяха едри и цветни. Отстрани има две помещения с Отровни и Пустинни растения (при отровните мирише особено и има от тези, които хващат мухи), а напред е същинската част с Огромни дървета, всякакви храсти и постоянна изложба на статуи на жени, оставили следа след себе си в нечие сърце.
Почти всичките растителни видове ми бяха непознати, прекрасни и мистични, има едно такова усещане на тихо възхищение и любов. Обожавам зеления свят <3
Може много кофти неща да се случват на тази планета, но самата тя е толкова красива !! Не знам дали някога ще намеря думи да опиша как се чувствам.
Направих тоооолкова много снимки, че със зор подбрах колкото можах за да ти покажа за какво иде реч.
Второто ми посещение беше отредено на втората оранжерия.
В нея имаше всякакви орхидеи (някои толкова редки, че бяха отделени със стъкло), пустинни растения (предимно кактуси), водни цветя и обитатели на тропическа джунгла с Ооогромни палми и дървета. Там седях също много време, сгушена под листа големи колкото мен и се чувствах напълно потънала в атмосферата. Това бе едно от най-красивите неща, които съм виждала. Не мога да си представя как хората посягат на дъждовните гори и джунглите при положение, че са магически. В такива моменти оценявам, че живея до гора, защото усещането няма заместител.
Високите тавани на оранжериите и запотените от дъжда стъклени прозорци са това, от което според мен всяка душа се нуждае, за да се излекува поне малко.
Надявам се да впечатлиш поне толкова, колкото аз, а най-добре ако имаш път към Глазгоу да се отбиеш и да го видиш със собствените си очи. 🙂
П.П . Пред Ботаническата има голяма католическа църква, която е направена на бар. Не подозирах, че има и такъв вариант.
Чао Мяу и до скоро <3
